Ждрелото на река Ерма - приказка от скали и вода

Разположен в тясната долина по поречието на река Ерма, град Трън отстои само на 75 км от София. Трънска екопътека дава чудесна възможност да опознаете този приказно красив край. Дължината й е малко над 13 км. Разположена е във височинния пояс от 600 до 1000 м надморска височина. Спокойни, равни крайречни участъци се редуват с по-стръмни, на места дори страховити, но будещи любопитството теснини.  Най-интересните и атрактивни обекти по трасето на екопътеката са двете ждрела - на река Ерма и на река Ябланишка. Климатът е характерен със студена зима и прохладно лято, въздухът е кристално чист, природата - магнетична. Гледката спира дъха с внушителните си скални образувания в речните ждрела, пенливи водопади и водни прагове създават чудесни условия за планински туризъм. 

Ждрелото на Ерма е резултат от хилядолетното ерозионно действие на реката, която е прорязала дълбока теснина във варовика. Самото ждрело се намира на 3 км от град Трън, край село Ломница. То е един от стоте национални туристически обекти. През 1961 г. ждрелото на р. Ерма е обявено за природна забележителност и защитена територия. Дълго е около 100 м, като на двата бряга на реката се издигат високи около 200 м канари, наречени Манастирището и Жилав камък. В най-ниската част, до нивото на реката, разстоянието между двете скали достига едва  3-4 м. В тази теснина е образуван и един 4-метров водопад, а по течението на реката се наблюдават множество скални блокове, входове на карстови пещери, водоскоци и водопади.
В Ябланишкото ждрело забележителна е триадата вода-скала-растителност. Само на няколко квадратни метра се срещат десетки  дървесни, храстови и тревни видове. Някои от тях  са изключително красиви, като например люлякът през месец май или смрадликата през септември и октомври, а най-вече изключително рядката,  срещаща се само на Балканския полуостров фрайхенбахова перуника, която може да се види през месец юни.
Цялото трасе на екопътеката се изминава за около 7-8 часа. Предвидени са и различни по-къси преходи според възможностите и желанието на туристите. Единият, т.нар. малък кръг, започва по "дървените мостове" над река Ерма, непосредствено пред самото ждрело, минава през тунел, прорязан в скалата, а зад него се спуска по 35-метров дървен мост, след който започва изкачване на западната скала на ждрелото, т.нар. Манастирище. Там, на най-високата точка, е изградена специална обзорна площадка. От нея могат да се видят околните невисоки планини и възвишения - Руй планина, Ракитски и Бунин камък, Богоина махала, Мали Руй и, разбира се, долината на река Ерма.

Другият кръг включва ждрелото на река Ябланица. Като изходен пункт към този път е село Трънска Банкя. Селото е малко и е заобиколено от всякъде с гористи склонове. Старите му  къщи са в характерния за трънския край архитектурен стил с впечатляващите големи чардаци. Самото име Трънска Банкя идва от лечебния минерален извор с температура около 18 градуса, който блика малко над селото. Под самия извор е изграден един от най-старите открити минерални басейни в страната. След селското площадче следва равен и приятен участък за ходене, като след минералния извор, бликащ от скалата, се минава покрай заслона Меча дупка - естествена пещера с дължина 15 метра и височина на тавана 5 метра. Следва изкачване и слизане по дървени мостчета и стълби, монтирани на почти отвесната скала. По тях се стига до прочутия по тези места Зелени вир. Това е едно от местата за почивка и пикник по трасето. Наблизо се намира и най-привлекателната част от ждрелото - една каскада от малки водопади и прагове с различна големина, образувани от действието на Ябланишката река. Тук, в най-тесният участък на реката, в същинското ждрело, туристите не пропускат да се снимат за спомен. Дървен мост отвежда любителите на дивата природа  до отвъдния бряг, а оттам след нова серия от стълби се стига до поредния мост, откъдето следва дългото изкачване до височините на Трън. След това пътеката се спуска  към село Ломница през смесени гори от габър и бук, ясен и дъб.

До първенеца на едноименната планина, връх Руй, висок 1706 м, водят множество горски пътеки, но най-големите изходни пунктове са от селата Ломница и Изабел. По билото на върха преминава граничната линия със Сърбия и Черна Гора. Изкачите ли върха, пред вас се разкрива неописуема гледка - на запад се синее  планинска грамада, на юг като на длан се открива Знеполе, а зад него се очертават хребетите на Милевска планина. По-на юг са планините Осогово и Рила. При ясно време погледът стига чак до Стара планина на север се очертава и профилът на Витоша.
Не пропускайте да посетите и село Бусинци, един от най-значимите стари центрове на традиционно грънчарство в България. Местната школа е постигнала разцвета си през Възраждането. Тогава почти във всяка бусинска къща се е въртяло грънчарско колело, а местните майстори са разпространявали своята продукция в цяла Северозападна България.
Тази керамика е интересна най-вече с пищното скулптурно изграждане на фигуралните композиции върху ритуалните съдове, които са сред забележителните образци на бусинската школа. Тъй като в средна Западна България медникарството не е било особено добре развито, бусинските грънчари задоволявали всички нужди на народния бит. Те правели от глина дори водопроводните тръби и съдове за варене на ракия. Изключително оригинални са стомните с по две мъжки фигури, които се използват като ритуални съдове за вино при сватби, а също т.нар. рокатки - съдове за носене на едно или две ястия. Най-изявеният майстор от тази школа е Петър Гигов, чиито предмети са притежание на Лувъра и на Музея на човека в Париж, на музейни сбирки в САЩ, Япония и Русия. Съдовете, излезли изпод ръцете на безбройните бусински майстори, могат да се видят в етнографския музей на бусинска керамика в селото.