Да те гушне водопад

Екстремната екопътека край село Згориград ви води до внушителния "Боров камък"


Фотограф: adem
Фотограф: adem


  На четири километра в югозападна посока от Враца се намира село Згориград. Името означава "Градът зад планината", но това, което ни привлича по-силно, е екопътеката тук, в края на която излива водите си един от най-високите водопади във Врачанския балкан - "Боров камък". Враца ни посреща с хубаво време и многобройни алпинисти, накацали по скалните зъбери от двете страни на пътя. Гледката е внушителна - отвесните скали на прохода "Вратцата", символ на града, се извисяват в небето. Масивът е и най-високият на Балканския полуостров и покоряването му е мечта за всеки уважаващ себе си катерач (там се намира "Голямата стена" с височина над 400 м) .

Табели за пътя до Згориград няма, но любезни минувачи ни съветват да следваме указателните табели за пещерата "Леденика". Веднага след края на прохода в затворената котловина по двата бряга на река Лева е селото. Жителите му са над 2000, а къщите - повече от 700. В средата на селото има красива нова църква, действащо читалище и училище. Навсякъде се чува детска глъч, а от местната кръчма ни се усмихват няколко старци. Според тяхната информация екопътеката започвала от края на селото, където има табела. Да, табела откриваме скоро, но тя разказва единствено за трагедията, която се е разиграла тук на 1 май 1966 г., когато се отприщва хвостохранилището над селото и загиват стотици хора. Решаваме, че ще продължим още малко по асфалтирания път. След поредния завой спираме пред един дядо овчар, който ни казва, че този път не води доникъде. Загубили първоначалния ентусиазъм, се връщаме обратно и започваме да се катерим по широка пътека навътре в планината. Туристическата маркировка е за хижа "Пършевица" , която по непроверени данни е на около 5 часа път. От лявата ни страна гледката е ужасяваща - белезите на трагедията отпреди половин век са очевидни - обширни голи полета без никаква растителност, а останките от изпопадалите водонапорни кули правят пейзажа още по-зловещ.

След няколкостотин метра попадаме на табела, от която започва екопътеката. Информираме се, че пътеката преодолява денивелация от 450 м, че гледките са невероятни и че дирекцията на парка препоръчва движението по пътеката да става с водач.

Продължаваме смело нагоре - пътеката се стеснява и става стръмна, а реката вече не е безопасната рекичка, която обгражда селото. Адреналинът ни се покачва - минаваме по тесни отвесни стълби, обгърнали скалите над живописния пролом, който е издълбала р. Лева. Дървото заплашително скърца, а долу виждаш буйните води, готови всеки момент да те погълнат. Стъпалата са не повече от десет, но минава цяла вечност, докато се озовеш от другия край на скалата. И това е само началото, по-нагоре ни очакват отвесни скални сипеи, големи камъни,още дървени стълби и мостчета...

На края на нашия преход планината ни се отплаща щедро: гледката пред нас заслужава всеки сантиметър извървян път. Пътеката свършва там, където тонове вода се изсипват от 50 метра височина пред очите ни. Сякаш някой е разрязал огромната скала и от върха й реката литва право надолу в прегръдката на планината. Миниатюрни облаци водни капки ни обгръщат, докато прекосяваме водопада, за да се изкачим още малко нагоре. На върха има малка поляна, покрай която минава спокойната река, само грохотът от падащата вода ни напомня какво сме видели преди малко. До нас са се разположили група ентусиасти, които под ръководството на опитни планинари ще се спускат по скалата покрай водопада. Скоро в околността се чуват само виковете ни и в тях се преплитат страх и ентусиазъм.

Полезна информация:

Водачът е задължителен, ако не ходите често в планината или сте с малки деца. За целта се обадете предварително на тел. 092/660 318 - информационен център към природен парк "Врачански балкан" . Добрата екипировка и сандвичите за подкрепление са също неизменна част от това пътешествие.

Ако сте без водач, по-добре се върнете по същия път. Съществува и друг маршрут - бивша миньорска пътека, но тя не е маркирана и лесно може да се загубите. Пътеката продължава към хижа "Пършевица" и ни казаха, че е добре маркирана, но ще ви трябват поне още три часа.

 

Източник





{START_COUNTER}